НОВИНИ

В навечерието на Великден доц.Светлан Дерменджиев предостави своя научен труд на тема ”Ангионевротичен едем ” на Асоциация НАЕ

 Доц. д-р Светлан Дерменджиев, д.м. е началник на отделението по професионални болести с дейност по клинична алергология  в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Завършва висшето си образование във ВМИ-Пловдив през 1988 г. с отличен успех.От 1991 г. започва работа в Клиниката по професионални заболявания и токсикология на Университетската болница в Пловдив. От 2007 г. е началник Сектор по алергология към Клиниката по професионални заболявания, а от м. януари 2010 г. е началник Отделение по професионални болести с дейност по клинична алергология към УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, гр. Пловдив.През 2012 г. на доц. Дерменджиев е присъдена образователна и научна степен „Доктор”, а през 2014 г. след спечелен конкурс заема академичната длъжност „Доцент” в МУ-Пловдив и става ръководител на Секцията по професионални заболявания и токсикология към Втора катедра по вътрешни болести на Медицински факултет.Доц. Дерменджиев има четири придобити клинични специалности: Вътрешни болести, Клинична токсикология, Клинична алергология и Професионални болести. Има над 70 публикации в български и чужди списания, както и многобройни участия в национални и международни научни форуми. Доц. Дерменджиев е член на Националния експертен специализиран лекарски борд по „Клинична алергология” и на специализираната комисия за лечение на болни с имунодефицитни болести  в УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД-Пловдив, към които принадлежи  и Наследственият ангиоедем.

1.Доц. Дерменджиев , благодарим ви за жеста  към нашата организация. На този светъл и голям за българите празник Великден излезе вашата монография  „Ангионевротичен оток”. Вие  сте един от малкото лекари в България с четири специалности, и то клинични. Не ви ли идват в повече като ангажименти и отговорности?

За  мен  придобиването на четирите специалности никога не е било самоцел.Положеният труд е единствено в името на здравето на пациентите.След четвърт век натрупан клиничен опит спокойно мога да заявя, че колкото повече са знанията и уменията, толкова по-полезен на своите пациенти е един лекар-специалист. В нашите среди широко разпространен е афоризмът, че „болестите книги не четат” и мога да Ви уверя, че това наистина е така. В ежедневната практика нерядко се натъквам на трудни за диагностициране и лечение пациенти. В тези случаи идват на помощ много от натрупаните знания по различните специалности. Те ми помагат да се ориентирам по-точно в сложната плетеница от причини и признаци с които идват за помощ при мен много от болните.   

  1. Темата на разговора ни е по повод вашата монография за Ангиоеневротичния оток. Кое Ви подтикна да се обърнете към една такава много рядка диагноза като Наследствения ангиоедем

Както е известно, Наследственият  ангиоедем е рядко срещана болест.Макар и малко на брой, болните с НАЕ се нуждаят от  специални грижи, предвид спецификата в етиологията и патогенезата на заболяването.Честите атаки нарушават качеството на живот, да не говорим за високия риск от фатален изход, който съпътства локализацията на отока в областта на горните дихателни пътища. При някои страдащи от това заболяване пациенти пристъпите обхващат и корема, което прави диагностицирането им сложна и отговорна задача, особено в условията на спешната медицинска помощ. Така че нашите усилия са комплексни. От една страна се стремим да осигурим оптимален контрол на заболяването, което да позволи нормален начин на живот на болните и тяхното пълноценно социално вграждане, а от друга страна се стремим да предотвратим възникването и развитието на високорискови състояния. Паралелно с тези дейности непрекъснато информираме работещите в различните области на здравната система лекари за същността на заболяването и неговото протичане, за да бъдат нашите реакции своевременни и адекватни.  

  1. Миналата година вие бяхте сред наградените медици дали своя принос към редките болести в България. Какви трудности срещат лекарите когато попаднат на такива диагнози?

Първичното диагностициране на заболяването е изключително трудно при липса на предварителна информация за него, както от медицинската литература, така и от самия пациент, имайки предвид характерната за НАЕ фамилна обремененост. А ако състоянието на болния е критично поради обхващане от отока на жизненоважни структури като ларинкса например, точното диагностициране е от първостепенно значение тъй като би дало възможност на лекаря бързо да приложи адекватно лечение. Други трудности, които срещаме са свързани с генетичното и имунологично потвърждение на диагнозата. Изследванията са скъпоструващи и въпреки, че някои от тях се поемат като разход от НЗОК, не винаги могат да бъдат осъществени по причини от финансово или техническо естество. 

Що се отнася до присъдената ми награда през 2017г., не мога да не се чувствам удовлетворен. В същото време   съм амбициран  да продължа работата с удвоени усилия за да се чувстват нашите пациенти по-спокойни и уверени. Заслугата за тази номинация не е само моя.Тя е на целия екип от лекари от различни специалности и структури от цялата страна, като се започне от специалистите от Клиниката по алергология в Александровска болница – София, където е създаден регистъра на болните от НАЕ , колегите алерголози и имунолози от Пловдив, колегите от специализирания медицинския център за редки болести „РареДис”-Пловдив, на института по редки болести и неговия председател проф.д-р Румен Стефанов, както и на всички медицински и немедицински лица и служители, които по един или друг начин подпомагат  дейността ни. В този ред на мисли не мога да не отлича и приноса на Вашата асоциация, която има голяма заслуга за информираността на обществото за проблемите на хората с редки болести и усилията, които се полагат за подобряване качеството на техния живот.

Честитя на всички наши пациенти, близки, приятели, съмишленици и колеги предстоящите Великденски празници, и пожелавам здраве и благоденствие на всички !

Бог да Ви благослови !  

 

Интервюто проведе Йорданка Петкова

http://naebg.eu/wp-content/uploads/2018/04/%D0%90%D0%95-monografia-Dermendjiev.pdf